Емисии на парникови газове в ЕС –
докладването на емисиите е добро, но е необходима по-качествена информация за бъдещото им намаляване

Кратко изложение

I

Като страна по Протокола от Киото (1997 г.) и Парижкото споразумение (2015 г.) ЕС е поел ангажимент да участва в глобалните усилия за намаляване на емисиите на парникови газове. В съответствие с тези споразумения ЕС си е поставил за цел до 2020 г. да намали емисиите си на парникови газове с 20 %, с 40 % до 2030 г. и с 80 – 95 % до 2050 г. За да оцени напредъка към постигането на тези цели, Комисията се нуждае от оценки за емисиите в миналото и прогнозните емисии, както и за въздействието на политиките и мерките, насочени към намаляване на емисиите. В своя обзорен доклад „Действия на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“ от 2017 г. ЕСП определи инвентаризациите на парниковите газове като област на потенциален риск, в която е извършена ограничена одитна дейност.

II

Одитът беше съсредоточен върху усилията на Комисията, подпомагана от Европейската агенция за околната среда (EАОС), за осигуряване на качествена инвентаризация на емисиите на парникови газове в ЕС и информация за бъдещото намаляване на емисиите. ЕСП установи, че данните за емисиите в ЕС се докладват по подходящ начин, но Комисията се нуждае от по-качествена информация за бъдещото намаляване на емисиите на парникови газове.

III

В съответствие с международните изисквания Комисията докладва за емисиите на парникови газове пред секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и предоставя допълнителни данни на Европейския парламент и на Съвета. За да се осигури качеството на тези данни, в Регламента относно механизма за мониторинг и правилата за прилагането му е определена система на ЕС за преглед на инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки. Работата на ЕСП показа, че Комисията, подпомагана от EАОС, извършва задоволителни проверки на докладваните емисии и че инвентаризациите на парниковите газове в ЕС са се подобрили с времето. За сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) обаче проверителите не извършват същите видове проверки, както за другите сектори. Този сектор е особено важен не само за целите за 2030 г., но и защото при данните за ЗПЗГС има голяма статистическа несигурност.

IV

С Регламента относно механизма за мониторинг е създадена и система на ЕС за преглед на данните от прогнозите на държавите членки. В извършените от Комисията и РКООНИК прегледи през 2017 г. са установени по-малко проблеми в сравнение с 2015 г., което показва подобрение в националните прогнози. Комисията обаче не е оценила риска от значителни отклонения от референтния сценарий на ЕС.

V

За да постигне намаляване на емисиите, ЕС е въвел цели, които обхващат по-голямата част от докладваните данни. За сектора на ЗПЗГС първите цели на ЕС следва да бъдат постигнати до 2030 г., а за международното корабоплаване договорената на международно равнище цел е за 2050 г. Международното въздухоплаване вече е включено в целите на ЕС за 2020 г.

VI

ЕСП установи, че дългосрочните секторни пътни карти обхващат почти 70 % от докладваните емисии. Тези специални пътни карти са от решаващо значение за развитието на съответните сектори по устойчив начин. За някои ключови сектори като например селското стопанство и ЗПЗГС обаче няма специални пътни карти. Това се отразява върху краткосрочните секторни политики и мерки.

VII

Политиките и мерките за смекчаване на изменението на климата имат за цел да намалят бъдещите емисии. Комисията и ЕАОС са въвели проверки на качеството на представената от държавите членки информация за техните политики и мерки за смекчаване на изменението на климата. Комисията обаче не е представила оценки за въздействието върху емисиите на някои мерки и политики на ЕС.

VIII

Въз основа на тези констатации ЕСП отправя препоръки към Комисията, насочени към подобряване на:

1. процедурата за преглед от страна на Комисията за сектора на ЗПЗГС;
2. рамката за бъдещо намаляване на емисиите.

Въведение

Международен контекст

01

Парниковите газове абсорбират и отделят топлина (инфрачервена радиация от слънцето) в атмосферата. Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC) е органът на Организацията на обединените нации за оценка на научните данни, свързани с изменението на климата. По негови оценки до момента причинените от човека емисии на парникови газове са довели до повишаване на глобалната температура с приблизително 1,0 °C спрямо нивата от прединдустриалния период. Между последиците от това повишаване са покачването на морското равнище и по-екстремните метеорологични явления.

02

През 1992 г. световните нации подписаха Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) с цел стабилизиране на концентрациите на парникови газове „на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна (причинена от човека) намеса върху климатичната система“. През 1997 г. бяха предприети допълнителни стъпки с Протокола от Киото, с който бяха въведени мерки и обвързващи цели за намаляване на емисиите за подписалите го развити държави. Като част от Протокола от Киото развитите държави също така се ангажираха да определят политики и мерки за подпомагане на постигането по устойчив начин на целите за намаляване на емисиите от Протокола. Секретариатът на РКООНИК наблюдава и докладва относно изпълнението на Конвенцията и на Протокола от Киото.

03

Парижкото споразумение (2015 г.) беше подписано от 197 държави. Целта на споразумението е да се ограничи повишаването на средната температура в световен мащаб до „значително под“ 2 °C спрямо равнищата от прединдустриалния период и да се насърчават усилията за ограничаване на повишаването на средната глобална температура „още повече“ – до 1,5 °C спрямо тези равнища. С Парижкото споразумение за подписалите го страни не се въвеждат обвързващи цели за намаляване на емисиите – вместо това с него се налага на всяка държава да определи национален принос към общата цел за ограничаване на повишаването на глобалната температура. Този принос включва както намаляването на причинените от човека емисии при източника, така и поглъщането („въглеродни поглътители“) на парникови газове.

04

Усилията за намаляване на емисиите на парникови газове, а оттам и за ограничаване на глобалното затопляне, се подпомагат от наличието на точна информация за равнищата на емисиите, тенденциите в развитието им и политиките и мерките, насочени към тяхното подобряване. За това е необходима стабилна рамка за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове, както и надеждна информация за очакваните промени в емисиите, произтичащи от съществуващите и планираните политики и мерки.

05

Такива рамки са определени както в Протокола от Киото, така и в Парижкото споразумение. Рамката на Протокола от Киото е валидна до приключването на докладването на емисиите за 2020 г. (през 2022 г.). Рамката на Парижкото споразумение ще се използва за първи път за докладването на емисиите за 2021 г. (което ще бъде публикувано през 2023 г.). Тези рамки включват процедури за осигуряване на качеството (т.е. преглед на данните от секретариата на РКООНИК и неговите експертни екипи) и се подпомагат от насоки на РКООНИК и Междуправителствения комитет по изменение на климата.

Европейски контекст

06

Държавите – членки на ЕС, съставляват 6,9 % от световното население и 21,8 % от световния брутен вътрешен продукт¹. През 2017 г. те са генерирали около 8,4 % от световните емисии на парникови газове².

07

ЕС е поел ангажимент да намали емисиите си на парникови газове³ с 20 % до 2020 г., с 40 % до 2030 г. и с 80 % – 95 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г. На фигура 1 по-долу е показана тенденцията при емисиите до момента и очакваният напредък към 2050 г. До 2017 г. ЕС е намалил емисиите си с 21,7 %⁴ спрямо равнищата от 1990 г. При повечето парникови газове по Протокола от Киото се наблюдава тази тенденция на намаляване (вж. фигура A в приложението).

08

За да постигнат тези цели и за да спазят международните правила, ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент всяка година да докладват своите окончателни емисии на парникови газове пред РКООНИК. Това се извършва под формата на „инвентаризации на парниковите газове“ (вж. каре 1). За всяка една година Европейската агенция за околна среда публикува междинни инвентаризации за ЕС обикновено през октомври следващата година (N+1) и окончателни инвентаризации шест месеца по-късно, през май на годината N+2⁵.

09

Въз основа на Протокола от Киото и Конвенцията на РКООНИК, ЕС и неговите държави членки докладват и следната информация на секретариата на РКООНИК:

1. Прогнози за бъдещите емисии, придружени от информация за начина, по който са получени тези прогнози (например използвани инструменти за моделиране и фактори, оказващи влияние върху тях).
2. Информация за политиките и мерките за смекчаване на изменението на климата, които подпомагат устойчивото постигане на по-ниски емисии, включително обхвата на тези мерки, техните връзки с политиките на ЕС, предварителна и, когато е приложимо, последваща информация за тяхното въздействие, и информация за това как националните политики и мерки допринасят за постигането на националните дългосрочни стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии.

10

Прогнозите се използват за оценка на бъдещия напредък в намаляването на емисиите и показват дали политиките и мерките за смекчаване на изменението на климата ще бъдат ефективни. На фигура 2 са обяснени връзките между целите, прогнозите и политиките и мерките. В прогнозите се вземат предвид не само резултатите от политиките и мерките за смекчаване на изменението на климата, но и по-широк набор от допускания и параметри, които не са представени на фигурата.

11

За да постигне ангажиментите си за намаляване на емисиите и да изпълни задълженията си за мониторинг и докладване до 2020 г., ЕС е приел следното специално законодателство, което е обвързващо за държавите членки:

1. Регламент относно механизма за мониторинг⁶ и правила за прилагането му⁷, определящи общата рамка за отчитане и докладване на причинените от човека парникови газове в ЕС, прогнозите, стратегиите за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и политиките и мерките за смекчаване на изменението на климата.
2. Схема за търговия с емисии⁸, с която се определя рамка и цели за намаляване на емисиите от големите енергийни и промишлени инсталации⁹, както и конкретни максимални стойности и рамка за мониторинг и докладване за емисиите от въздухоплаването в рамките на Европейското икономическо пространство.
3. Решение за разпределяне на усилията¹⁰, с което се определят задължителни цели за намаляване на годишните емисии за всяка държава членка в секторите на енергетиката, промишлеността, селското стопанство и отпадъците за дейности, които не попадат в обхвата на схемата за търговия с емисии или на другото специално законодателство (както е посочено в буква г) по-долу).
4. Специално законодателство за мониторинг, докладване и отчитане на емисиите и поглъщанията на въглероден диоксид от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС)¹¹ и за емисиите от международния морски транспорт (кораби, акостиращи в пристанища в Европейското икономическо пространство)¹².

12

В отговор на Парижкото споразумение и на своите цели за намаляване на емисиите след 2020 г., ЕС е актуализирал законодателната си рамка както следва:

1. През 2018 г. е приета нова рамка за отчитане и докладване на антропогенните парникови газове, прогнозите за емисиите, стратегиите за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и политиките и мерките за смекчаване на изменението на климата, приложима от 2021 г. (Регламентът относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата¹³).
2. Схемата за търговия с емисии е изменена и е прието ново законодателство относно националните цели за намаляване на емисиите за всяка година до 2030 г. (новият Регламент за разпределяне на усилията¹⁴).
3. Приети са нови правила за мониторинг, докладване и отчитане на емисиите и поглъщанията на въглероден диоксид от сектора на ЗПЗГС¹⁵.
4. През 2019 г. Комисията приема предложение за преразглеждане на системата на ЕС за мониторинг, докладване и проверка на емисиите на CO₂ от морския транспорт, за да я съгласува с въведената от Международната морска организация глобална система за събиране на данни за консумацията на гориво от корабите.

13

В законодателството на ЕС е предвидена рамка за гарантиране на качеството на данните за емисиите в миналото, за прогнозите и за информацията относно политиките и мерките. На фигура 3 по-долу е показано как се събират, проверяват и докладват данните. В центъра са показани отговорностите на Комисията и на Европейската агенция за околната среда (EАОС) за качеството на оценките на държавите членки при изготвянето на обобщените данни за ЕС и при представянето на тази информация на РКООНИК. Комисията също така планира намаленията на емисиите на ЕС, като предлага подходящи стратегии, политики и мерки, основани на анализ на сценариите.

14

ЕАОС подпомага Европейската комисия (ГД „Действия по климата“), за да се гарантира качеството на обобщената инвентаризация за ЕС и на прогнозите¹⁶. Те се определят въз основа на подадената от държавите членки информация. Други експерти (като например от Съвместния изследователски център (JRC) и Европейския тематичен център за смекчаване на последиците от замърсяването на въздуха и изменението на климата) съдействат за изпълнението на работата на ЕАОС и Комисията. В настоящия доклад тази дейност е наричана „преглед на Комисията“, тъй като Комисията носи крайната отговорност за качеството на тези данни.

15

Евростат публикува отделен набор от данни за емисиите, генерирани от потреблението на ЕС (наречени „въглероден отпечатък“). Този набор от данни се получава от националните сметки за емисиите във въздуха¹⁷, които от своя страна се основават на инвентаризациите на парниковите газове.

Обхват и подход на одита

16

Одитът на ЕСП обхвана структурата и функционирането на рамката на ЕС за докладване и осигуряване на качеството на докладваните данни от 2015 г. насам съгласно Протокола от Киото и Регламента на ЕС относно механизма за мониторинг.

17

Настоящият одит беше извършен, тъй като в обзорния доклад на ЕСП „Действия на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“ от 2017 г. инвентаризациите на парниковите газове бяха определени като област на потенциален риск, в която е извършена ограничена одитна дейност. ЕСП очаква нейните заключения и препоръки да предоставят полезен принос за подобряване на процедурата на Комисията за преглед на данните за емисиите на парникови газове и на рамката за бъдещо намаляване на емисиите.

18

Основният одитен въпрос беше:

19

За да отговори на този основен одитен въпрос, ЕСП:

1. оцени проверките на качеството на инвентаризацията на емисиите на парникови газове в ЕС;
2. разгледа допълнителната информация за планираното намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС (прогнозите и референтния сценарий на ЕС, дългосрочните стратегии, количественото измерване на въздействието на политиките и мерките на ЕС).

ЕСП не извърши пряка проверка на информацията и оценките, изготвени от органите на държавите членки.

20

ЕСП провери функционирането на процедурите на ЕС за осигуряване на качеството на инвентаризациите, прогнозите, политиките и мерките, въведени с Регламента относно механизма за мониторинг и правилата за прилагането му, чрез извадка от шест държави членки. Основният критерий за подбор бяха годишните емисии през 2016 г. и броят на препоръките на РКООНИК от годишните прегледи на националните инвентаризации за периода 2015 – 2017 г. Държавите членки в извадката бяха Чехия, Германия, Франция, Италия, Полша и Румъния. Те са произвели 56 % от емисиите в ЕС през 2016 г.

21

ЕСП събра и анализира одитните си доказателства чрез:

1. преглед на документите на Комисията за контрол и осигуряване на качеството (ръководства, контролни списъци, бази данни с констатации и препоръки, доклади за преглед), съответстващи на годишните прегледи на националните и обобщените инвентаризации на ЕС за периода 2015 – 2018 г. и на двугодишните прегледи на националните прогнози, политики и мерки;
2. преглед на съответната документация (подкрепящи проучвания, анализи и оценки на въздействието и свързаната с тях документация за осигуряване на качеството) за референтния сценарий на ЕС (прогнози) от 2013 г. и 2016 г. (които представляват основата за определяне на политиките и мерките на ЕС за смекчаване на изменението на климата с цел постигане на целите на ЕС за 2020 г. и 2030 г.) и за политиките и мерките на ЕС, съобщени на РКООНИК през одитирания период (т.е. през 2015 г. и 2017 г.);
3. събеседвания със служители на ГД „Действия по климата“, „Съвместен изследователски център“ (СИЦ), ЕАОС и Евростат с цел получаване на информация относно управлението на данните на ЕС за емисиите, прогнозите, политиките и мерките, и анализ на тази информация;
4. анализ на отговорите на въпросник, изпратен от ЕСП на шестте държави членки в извадката, за да се получи допълнителна информация за качеството и подобряването на националните инвентаризации на емисиите на парникови газове, прогнозите, политиките и мерките;
5. провеждане на събеседвания с представители на заинтересованите страни¹⁸ и на трите държави членки, подбрани въз основа на установените в отговорите на въпросника добри практики (Чехия, Франция и Полша). ЕСП поиска да получи информация относно прегледите на Комисията на националните инвентаризации и обобщената инвентаризация, политиките и мерките на ЕС, както и относно използването на инфраструктурите и на инструментите за моделиране за мониторинга на място и сателитното наблюдение на парниковите газове и на техните потоци.

Констатации и оценки

Комисията проверява и докладва по подходящ начин данните за емисиите в ЕС

22

ЕСП оцени до каква степен наборът от данни за емисиите, докладвани от ЕС, отговаря на международните изисквания. ЕСП също така провери функционирането и резултатите от прегледа на качеството на инвентаризациите на ЕС и на държавите членки и оцени дали инвентаризацията на ЕС се е подобрила с времето.

Докладите на ЕС отговарят на международните изисквания и ги надхвърлят

23

Протоколът от Киото изисква от ЕС и от всяка от неговите държави членки да намалят с 20 % до 2020 г. емисиите си на седемте основни парникови газа: въглероден диоксид (CO₂), метан (CH₄), двуазотен оксид (N₂O), флуоровъглеводороди (HFC), перфлуоровъглероди (PFC), серен хексафлуорид (SF₆) и азотен трифлуорид (NF₃). Пълният набор от газове и споразумения е представен подробно на фигура В  и фигура Г от приложението. В насоките на IPCC са посочени методи за оценка на емисиите и поглъщанията на газовете, съответно от източници и поглътители, които трябва да се вземат под внимание съгласно Протокола от Киото: енергетика, промишлени процеси и използване на продукти, селско стопанство, ЗПЗГС и отпадъци. ЕСП установи, че ЕС и държавите членки са спазили тези изисквания.

24

За инвентаризациите на ЕС и на държавите членки също така се изисква да включват газове, източници и поглътители, които не са обхванати от ангажиментите за намаляване на емисиите съгласно Протокола от Киото, но които попадат в обхвата на правилата за докладване на РКООНИК. Тези газове, източници и поглътители се докладват като„ допълнителни показатели“. Те се отнасят до емисиите от международния транспорт, международното въздухоплаване и биомасата, използвана за енергия. В съответствие с правилата за докладване на РКООНИК обобщената инвентаризация за ЕС включва данни за емисиите за всички тези допълнителни показатели.

25

В Регламента на ЕС относно механизма за мониторинг (вж. точка 11) са установени правила за докладване, които надхвърлят правилата, определени в международните споразумения. В регламента се съдържа изискването Комисията да докладва за емисиите от сажди¹⁹ и за несвързаното с емисиите на CO₂ въздействие на гражданското въздухоплаване в ЕС върху климата²⁰. Комисията публикува обобщени данни за емисиите от сажди въз основа на данните, предоставени от държавите членки. Тя докладва и за несвързаното с емисиите на CO₂ въздействие на въздухоплаването²¹. Съгласно Екологичния доклад за европейското въздухоплаване от 2019 г. несвързаното с емисиите на CO₂ въздействие надвишава това на свързаното с емисиите на CO₂. Понастоящем обаче наличните научни данни за тези въздействия не са достатъчни за тяхното количествено определяне²².

26

Комисията също така изготвя данни за емисиите, генерирани от потреблението на стоки и услуги в рамките на ЕС (включително вноса, но без износа). Тази информация, наричана „въглероден отпечатък“, дава възможност за допълнително разбиране на икономическите причини за емисиите във въздуха, и по-специално на въздействието на ЕС върху емисиите в световен мащаб. Тя може да насърчи нови подходи при създаването на политики и да допринесе за определяне на показатели за устойчиво производство и потребление²³.

27

Според оценката на Евростат въглеродният отпечатък на ЕС е 7,2 тона CO₂ на човек (2017 г.). Използваното изчисление на въглеродния отпечатък обаче е сложно²⁴.

Извършваният от Комисията и ЕАОС преглед на качеството на докладваните емисии е задоволителен

28

Извършваният от Комисията и ЕАОС преглед на качеството на националните инвентаризации на парниковите газове е насочен към категориите емисии, които могат да окажат съществено въздействие върху инвентаризациите на държавите членки и обобщената инвентаризация за ЕС, ако бъдат завишени или занижени. Процедурата за преглед е съсредоточена върху критериите за качество, определени в насоките на РКООНИК: прозрачност, пълнота, последователност, съпоставимост и точност. Прегледът се допълва от проследяването на предходните препоръки на Комисията и на РКООНИК. РКООНИК също извършва преглед на представените от държавите членки и от Комисията оценки (вж. фигура 3).

29

Процедурата за преглед включва автоматизирани и ръчно извършани проверки. При автоматизираните проверки се установяват липсващите данни и потенциалните несъответствия в емисиите, емисионните фактори и тенденциите. Експерти проверители извършват ръчните проверки и преценяват дали констатациите от автоматизираните проверки представляват реални проблеми или не и дали данните и методите са правдоподобни, т.е. не водят до завишаване или занижаване на емисиите. Проверителите работят в екипи, а констатациите на един проверител винаги се потвърждават от втори проверител.

30

На първия етап от процедурата за преглед проверителите разглеждат оценките за всички сектори от инвентаризациите на парниковите газове: енергетика, промишлени процеси и използване на продукти, селско стопанство, ЗПЗГС и отпадъци. Проверителите документират резултатите от своите проверки и съобщават своите констатации и оценки на държавите членки. На втория етап проверителите разглеждат проблемите със съответствието, които не са разрешени на първия етап и които биха имали съществено въздействие върху окончателната оценка на емисиите, и може да отправят препоръки за подобряване на инвентаризациите. Проверителите на Комисията обаче не документират добре проследяването на изпълнението на предишни препоръки на Комисията или работата си във връзка с по-незначителни проблеми, установени при автоматизираните проверки. Сметната палата установи също така, че Комисията проследява действията по преодоляване на неразрешените въпроси, установени от прегледи на РКООНИК, въз основа на непълна информация, докладвана от държавите членки. През 2018 г. ЕСП откри документация за избраните държави членки, която показва, че проверителите на Комисията са проследили предприетите действия по 11 от въпросите, повдигнати в докладите от прегледа на РКООНИК за 2016 г. В своите прегледи обаче проверителите на РКООНИК са установили 64 трайни проблема.

31

Секторът на ЗПЗГС (вж. каре 2) не е обхванат от целите на ЕС за 2020 г. Макар той да е включен в първата стъпка на прегледа, понастоящем Комисията нито отправя препоръки, нито проследява изпълнението на повечето препоръки на РКООНИК към държавите членки. Докладваните данни за ЗПЗГС в обобщената инвентаризация за ЕС показват, че в момента този сектор поглъща от атмосферата повече CO₂, отколкото отделя (поглъщане на 5,54 % от емисиите на ЕС през 2017 г.; вж. фигура 6). Следователно секторът на ЗПЗГС се счита за нетен поглътител на въглерод. При данните за ЗПЗГС обаче има относително голяма статистическа несигурност²⁵. След неотдавнашното приемане на Регламент № 841/2018 (Регламента за ЗПЗГС), който включва сектора в целта за 2030 г., Комисията планира да извърши пълна процедура за преглед за този сектор, като започне от докладваните през 2023 г. емисии за 2021 г.

32

В Регламента на ЕС относно механизма за мониторинг и в Регламента за неговото изпълнение²⁶ се изисква инвентаризациите да бъдат проверявани за последователност с данните от други източници, като например докладваните данни за СТЕ, статистическите данни за енергийния сектор, замърсяването на въздуха и флуорираните газове. Проверителите на Комисията проверяват съгласуваността на инвентаризациите с изискваните данни и използват допълнителни методи, за да проверят дали оценките са основателни²⁷.

33

Спътниковите данни, заедно с данните от мониторинга на място, имат потенциал да подобрят данните за дейността и проверката на отчетените данни, както и да предоставят допълнителна информация относно емисиите и поглъщанията за секторите, в които оценките се характеризират с по-малка сигурност (вж. каре 3).

34

Една държава членка (Обединеното кралство) е използвала спътникови данни за проверка на данните по отношение на сектора на ЗПЗГС, и по-специално на промените в горското покритие. Тя е извършила и проверка на оценките на емисиите чрез използване на данни от мониторинга на място за определени газове в националната инвентаризация. Тези проверки са довели до по-добра оценка на емисиите на метан и на някои флуоровъглеводороди, които са били завишени в инвентаризациите, и на емисиите на двуазотен оксид, които са били занижени. Понастоящем Комисията не използва спътникови данни за проверка на оценката на емисиите или на данните, свързани със ЗПЗГС.

Инвентаризацията на емисиите на парникови газове в ЕС се е подобрила с времето

35

Проверителите на Комисията изготвят констатации, когато в техните проверки бъдат установени случаи, в които оценките на държавите членки на емисиите на парникови газове не съответстват на изискванията за докладване, или при наличието на потенциални завишавания или занижавания на емисии.

36

Държавите членки или отговарят на тези констатации и оценки по време на прегледа, или преразглеждат оценките си. Ако в отговорите на държавите членки не са разгледани поставените от проверителите въпроси, последните предлагат технически корекции на оценките (коригирани стойности, които трябва да заменят първоначалните оценки) или препоръки за бъдещи подобрения.

37

За извадката на ЕСП от държави членки по-голямата част от отправените по време на прегледа от Комисията констатации са били разрешени по време на процедурата за преглед и през 2018 г. не е било необходимо държавите членки да коригират оценките.

38

Методологията за изчисляване на емисиите на парникови газове (вж. каре 1) се характеризира с присъща степен на несигурност. Държавите членки са докладвали за повишено използване на по-прецизни („на по-високо ниво“) методологии за оценка за най-значимите източници на емисии. Като цяло несигурността на обобщената инвентаризация за ЕС е намаляла от 6,2 % през 2016 г. до 5,8 % през 2018 г. РКООНИК отбеляза също така напредъка на Комисията, постигнат по изпълнението на препоръките за инвентаризацията на ЕС, повдигнати в предишни доклади за прегледа на РКООНИК.

39

Комисията (ГД „Действия по климата“) и ЕАОС са предприели различни мерки за подобряване на качеството на инвентаризациите на държавите членки:

1. организиране на редовни заседания на работните групи и семинари за изграждане на капацитет с други генерални дирекции на Комисията и държавите членки с цел да се подпомогне процедурата за преглед и да се помогне на държавите членки да подобрят данните си;
2. организиране на редица посещения за изграждане на капацитет в заинтересованите държави членки²⁸;
3. изготвяне на документи с насоки и стимулиране на обмена на знания относно специфични методологически въпроси;
4. създаване на система за преглед и подобряване на обобщената инвентаризация за ЕС с помощта на държавите членки и други експерти.

40

Шестте държави членки от анкетата отговориха, че усилията на Комисията за насърчаване на обмена на знания и предоставените насоки са били полезни, както и че прегледът на ЕС и свързаните с него насоки са допринесли за подобряване на техните инвентаризации. Те също така определиха областите, в които считат, че са необходими допълнителни насоки (вж. каре 4).

ЕС се нуждае от по-качествена информация за бъдещото намаляване на емисиите на парникови газове

41

ЕСП разгледа функционирането и резултатите от извършвания от Комисията преглед на качеството на прогнозите на държавите членки за бъдещите емисии на парникови газове. ЕСП също така оцени до каква степен докладваните данни за емисиите са включени в целите за 2020 г. и за 2030 г. за ЕС като цяло. Освен това разгледахме работата на Комисията по стратегиите, политиките и мерките на ЕС за намаляване на емисиите.

Комисията и ЕАОС помагат на държавите членки да подобрят качеството на прогнозите си

42

Прогнозите са важна част от оценката на напредъка и от цикъла на разработване на политики. Те могат да посочат необходимостта от допълнителни политики и мерки за смекчаване на изменението на климата, за да се постигне планираната цел за намаляване на емисиите (вж. точка 10). Държавите членки и ЕС изготвят прогнозите си чрез използване на инструменти за моделиране, основани на допускания и параметри, които включват наред с другото въздействието върху емисиите на всички техни политики и мерки (включително например политиките, свързани с развитието на инфраструктурата и транспорта).

43

Комисията, подпомагана от ЕАОС, прави преглед на прогнозите на държавите членки и ги обединява, за да даде обобщени прогнози за ЕС. ЕСП провери структурата и функционирането на системата за преглед на качеството, за да се увери, че прогнозите отговарят на международните изисквания и се подобряват с времето.

44

В прегледа от Комисията на националните прогнози за извадката от шест държави членки са разгледани всички принципи за качество, определени в насоките на РКООНИК. Като цяло проверителите са докладвали ясно тези критерии и са оповестили констатациите си на държавите членки по прозрачен начин, като са взели предвид констатациите от предходните прегледи на Комисията.

45

Резултатите от прегледа от страна на Комисията за шестте държави членки, включени в извадката на ЕСП, показаха, че през 2017 г. само една държава членка е трябвало да направи обща корекция на грешки в сравнение с 2015 г., когато те са били пет. Проверките на Комисията са били по-задълбочени през 2017 г. в сравнение с 2015 г., а за същия период броят на направените при прегледа констатации е намалял незначително (вж. фигура 4). В своите прегледи на националните съобщения и двугодишните доклади РКООНИК е отправила по-малко препоръки през 2017 г. в сравнение с 2015 г. относно прогнозите на държавите членки и е посочила, че те са се подобрили.

46

В отговор на въпросника на ЕСП пет от шестте държави членки посочиха, че според тях насоките и помощта от Комисията и Европейската агенция за околна среда (вж. каре 5) действително са улеснили подобренията на националните прогнози.

Комисията не е оценила риска от значителни отклонения от референтния сценарий на ЕС

47

Прогнозите на ЕС обобщават прогнозите на държавите членки (въз основа на допусканията на всяка държава членка). Комисията изготвя и отделни прогнози въз основа на свой собствен набор от допускания²⁹ относно развитието на енергийната и транспортната система на ЕС и тяхното въздействие върху емисиите на парникови газове. Тези прогнози включват специални раздели за тенденциите при емисиите, които не са свързани с енергетиката, и за различните взаимодействия между политиките в тези сектори. Прогнозите на Комисията оформят референтния сценарий на ЕС. Въз основа на него и на целите за намаляване на емисиите на парникови газове Комисията оценява нуждата от допълнителни политики и мерки на ЕС за смекчаване на изменението на климата.

48

Комисията изготвя референтния сценарий на ЕС³⁰ за бъдещето при допускане за пълно прилагане на текущите политики и мерки за смекчаване на изменението на климата и постигане на намаленията на емисиите, предложени с тези мерки. В информацията, докладвана от Комисията на РКООНИК, се посочва, че обобщените прогнози на държавите членки след 2023 г. сочат по-ниски равнища на намаляване на емисиите, отколкото в референтния сценарий на Комисията от 2016 г. за същия период (вж. фигура 5).

49

ЕС е приел настоящите цели за намаляване на емисиите в ЕС до 2020 г. през 2007 г. и е постигнал целта през 2014 г. ЕСП вече докладва³¹, че целите за 2030 г. и 2050 г. няма да бъдат постигнати, ако не бъдат положени значителни допълнителни усилия (вж. също фигура 1).

50

След 2023 г., ако обобщените прогнози на ЕС се осъществят, политиките и мерките на ЕС за смекчаване на изменението на климата ще трябва да бъдат по-строги от предложените днес въз основа на референтния сценарий. РКООНИК препоръчва за прогнозите да се използва анализ на чувствителността³². Комисията прави такива анализи при изготвянето на нови политики. Тя обаче не е оценила риска от значителни отклонения от референтния сценарий на ЕС.

Целите на ЕС за емисиите за 2020 г. обхващат повечето сектори, за които има налични данни

51

ЕС е въвел цели, спрямо които наблюдава намаленията на емисиите (вж. точка 07). На фигура 6 по-долу са представени докладваните данни от ЕС в неговата инвентаризация, разделени на две групи: емисии, включени в целите на ЕС за 2020 г., и емисии, които не са включени в тези цели.

52

Целите на ЕС за 2020 г. са в съответствие с ангажиментите съгласно Протокола от Киото и включват по-голямата част от ключовите докладвани сектори: енергетика, промишлени процеси и използване на продукти, селско стопанство и отпадъци. Освен това целите на ЕС включват международното въздухоплаване (всички заминаващи полети) — допълнителен показател съгласно правилата за докладване на РКООНИК, който поради това не е част от ангажиментите съгласно Протокола от Киото. През 2017 г. този сектор е съставлявал 3,55 % от емисиите на ЕС. ЕС е включил този сектор в общите си цели за намаляване на емисиите. Тези емисии са важни, тъй като Международната организация за гражданско въздухоплаване прогнозира, че до 2040 г. те могат да нараснат в световен мащаб с 300 % в сравнение с равнищата от 2005 г.³³

53

ЕС има правила за мониторинг и докладване на емисиите от корабоплаването, чиято цел е да допълнят данните от инвентаризацията (вж. точка 11 г)). В момента международното корабоплаване не е част от целите на ЕС за намаляване на емисиите, но Комисията е работила с Международната морска организация — агенция на ООН, отговорна за регулирането на корабоплаването, която е приела международен ангажимент за намаляване на емисиите до 2050 г. с поне 50 % в сравнение с равнищата от 2008 г. Като членове на Международната морска организация държавите — членки на ЕС, трябва да предприемат действия във връзка с този ангажимент.

54

През 2011 г.³⁴ Комисията е предложила да се намалят емисиите от този сектор до 2050 г. През 2018 г. корабите, акостиращи в пристанища в Европейското икономическо пространство³⁵, са започнали да следят и докладват емисиите си, но за международното корабоплаване не съществуват междинни целеви нива на ЕС или мерки за намаляването на тези емисии. Емисиите от международното корабоплаване, определени като допълнителен показател съгласно правилата за докладване на РКООНИК, представляват 3,25 % от емисиите на ЕС през 2017 г. Те са важни, тъй като емисиите от корабите, които пристигат в пристанищата на ЕС, представляват значителна част от емисиите от корабоплаването в световен мащаб³⁶. Международната морска организация изчислява, че емисиите от корабоплаването в световен мащаб може да се увеличат между 50 % и 250 % до 2050 г.³⁷

55

В целите на ЕС за 2020 г. не са включени никакви ангажименти за сектора на ЗПЗГС. В своите цели за 2030 г.³⁸ ЕС е въвел изискване държавите членки да не увеличават емисиите си от този сектор в сравнение с изходното си равнище (известно като „правило за недопускане на дебити“). Когато дадена държава членка отчете увеличение на емисиите, то следва да бъде напълно компенсирано с еквивалентно поглъщане на CO₂ от атмосферата чрез действия в този сектор или чрез приспадане на обема на увеличението от националните годишно разпределени количества емисии съгласно Регламента за разпределяне на усилията (ЕС) 2018/842.

Комисията е разработила секторни пътни карти, които обхващат почти 70 % от емисиите

56

Стабилните дългосрочни стратегии и пътни карти за намаляване на емисиите на парникови газове са от основно значение, за да се осигури принос за икономическа трансформация, създаване на работни места, растеж и постигане на по-всеобхватни цели за устойчиво развитие, както и за справедлив и икономически ефективен напредък към постигането на заложената в Парижкото споразумение цел относно изменението на климата (вж. точка 12)³⁹.

57

Съгласно Протокола от Киото от страните се изисква да докладват относно дългосрочните си стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии⁴⁰. През 2011 г. Комисията представи пътна карта на ЕС за придвижване към нисковъглеродна икономика до 2050 г.⁴¹, в която се определят потенциалните действия за намаляване на емисиите и се обхващат всички сектори. Тя е разработила пътната карта в съответствие с най-добрия възможен сценарий от глобалната стратегия на ЕС за 2050 г.⁴² По искане на Европейския парламент и на Европейския съвет и както е предвидено в Парижкото споразумение, в края на 2018 г. Комисията представи стратегическа дългосрочна визия за постигане на неутралност по отношение на климата⁴³до 2050 г. Тази актуализация включва анализ на осемте потенциални варианта за намаляване на емисиите или за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

58

Комисията също така е разработила няколко пътни карти за развитието на секторите, които отговарят за почти 70 % от емисиите, като например транспорта⁴⁴ и енергетиката⁴⁵. В тези пътни карти се определят дългосрочните цели за устойчивото развитие на тези сектори в съответствие с ангажиментите на ЕС по отношение на климата до 2050 г. и се задава посоката за краткосрочните секторни политики и мерки. За други ключови сектори като селското стопанство и ЗПЗГС обаче няма такива специални пътни карти (вж. каре 6 по-долу).

Докладването относно мерките и политиките на ЕС е непълно

59

Съгласно член 2, параграф 3 от Протокола от Киото държавите следва да се стремят да изпълняват политики и мерки, които целят въздействията върху климата да бъдат сведени до минимум. В насоките на РКООНИК се изисква на всеки две години държавите да докладват относно очакваното въздействие на техните политики и мерки за смекчаване на изменението на климата.

60

С Регламента относно механизма за мониторинг и правилата за прилагането му е въведена система за осигуряване и контрол на качеството, за да се гарантира, че Комисията и държавите членки докладват изискваната от насоките на РКООНИК информация за техните политики и мерки за смекчаване на изменението на климата. Докладването следва да включва данни за предварителните и последващите прогнози за въздействието на политиките и мерките (вж. точка 09). Информацията е от значение за мониторинга на ефективността на политиките и мерките за смекчаване на изменението на климата. Информацията за въздействието на политиките и мерките за смекчаване е от значение и за прогнозите (вж. точка 42).

61

Проверителите на Комисията са разгледали качеството на предоставената от държавите членки информация за техните политики и мерки за смекчаване на изменението на климата през 2015 г. и 2017 г. (годините за задължително представяне). През 2017 г. прегледът е довел до по-малко констатации във връзка с политиките и мерките на държавите членки (416 констатации) в сравнение с 2015 г. (714 констатации).

62

В прегледа от страна на Комисията е установено, че в някои случаи държавите членки са докладвали малко информация за (предварителните и последващите) прогнози за въздействието върху емисиите на националните политики и мерки за смекчаване на изменението на климата (вж. фигура 7).

63

Като част от процеса на създаване на политики ЕС трябва да извършва предварителна и последваща оценка на всяко значимо въздействие на политиките на ЕС върху околната среда и климата. Комисията е извършила предварителна оценка на това въздействие (по време на оценката на въздействието) за близо две трети от политиките и мерките на ЕС за смекчаване на изменението на климата, които са изброени в Националното съобщение на ЕС и в двугодишния доклад до РКООНИК от 2017 г. Комисията е извършила последваща оценка на това въздействие за близо две пети от политиките и мерките на ЕС за смекчаване на изменението на климата, за които към момента на тяхната оценка е изминало достатъчно време, за да бъде тя възможна.

64

В Програмата на ООН за околната среда също се препоръчва използването на предварителни и последващи показатели за климата⁴⁶. Тези показатели могат да се отнасят до количествено определеното намаляване на емисиите, постигнато с политиките и мерките. Показателите са полезни инструменти за предоставяне на информация за процеса на създаване на политики и вземане на решения и за измерване на напредъка към постигането на нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите. През 2014 г. Европейската агенция за околна среда обаче сигнализира, че все още има нужда от такива показатели⁴⁷. По време на одита ЕСП установи, че това все още е така⁴⁸.

65

Комисията е докладвала на РКООНИК, в националните съобщения на ЕС и в двугодишните доклади от 2015 г. и 2017 г., списък на политиките и мерките за смекчаване на изменението на климата и информация за тяхното въздействие, включително оценки на кумулативното въздействие на политиките и мерките на ЕС върху емисиите, произтичащи от моделирането. Прегледите на РКООНИК на националните съобщения на ЕС и на двугодишните доклади показват, че Комисията е докладвала количественото въздействие за някои от отделните политики и мерки на ЕС, съобщени на РКООНИК (вж. таблица 1). ЕСП констатира, че през 2017 г. в докладите за прегледа на РКООНИК е посочено, че Комисията е предоставила оценка на въздействието за по-малко политики и мерки, отколкото през 2015 г.

Заключения и препоръки

66

Основният одитен въпрос беше: „Проверява ли Комисията по подходящ начин инвентаризацията на емисиите на парникови газове в ЕС и информацията за бъдещото намаляване на емисиите?“ ЕСП установи, че данните за емисиите на ЕС се докладват по подходящ начин, но Комисията се нуждае от по-качествена информация за бъдещото намаляване на емисиите на парникови газове.

67

В инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки, които се обобщават, за да се формира инвентаризацията за ЕС, се докладват оценки за емисиите на всички газове, източници и поглътители, определени в ангажиментите съгласно Протокола от Киото и в Регламента относно механизма за мониторинг. Обобщените инвентаризации за ЕС включват допълнителни показатели. Взети като цяло, правилата на ЕС и докладването от страна на Комисията пред Парламента и Съвета отговарят и надхвърлят изискванията на международните правила (точки 23—27)

68

Комисията, подпомагана от ЕАОС, извършва преглед на инвентаризациите на държавите членки, в който се разглеждат основните сектори и ключовите категории и се използват автоматизирани проверки, потвърдени от експертно становище. Проверителите разглеждат използваните параметри за оценките с външни източници на информация. За сектора на ЗПЗГС обаче проверителите не извършват същите видове проверки, както за другите сектори.

69

Секторът на ЗПЗГС е от особено значение и през 2018 г. е включен в целите на ЕС за 2030 г. В обобщената инвентаризация за ЕС се посочва, че той е нетен поглътител на въглерод в ЕС, но статистическата несигурност относно данните е голяма (точки 28—34).

70

Качеството на инвентаризациите се е подобрило с времето. За извадката на ЕСП от държави членки по-голямата част от констатациите по време на прегледа от страна на Комисията са били разрешени по време на процедурата за преглед, а през 2018 г. Комисията не е изискала от държавите членки да коригират оценките си. Общото равнище на несигурност за обобщената инвентаризация за ЕС е намаляло през периода 2016–2018 г. (точки 35—40).

Препоръка 1 – Подобряване на процедурата за преглед от страна на Комисията на сектора на ЗПЗГС

Комисията следва да актуализира насоките си за преглед на инвентаризациите, за да укрепи проверките за сектора на ЗПЗГС и да ги приведе в съответствие с проверките, извършени в другите сектори.

Срок за изпълнение — 2022 г.

71

Комисията и ЕАОС също така проверяват качеството на прогнозите на държавите членки. През 2017 г. в прегледа са установени по-малко проблеми в сравнение с 2015 г., което показва подобрение в националните прогнози. До момента обобщените прогнози за ЕС се основават на национални модели и допускания. Комисията ще предостави инструмент за моделиране с цел хармонизиране на процеса за заинтересованите държави членки (точки 42—46).

72

Комисията изготвя отделен референтен сценарий на ЕС въз основа на собствените си допускания. Тя прави и анализи на чувствителността при изготвянето на нови политики. Комисията обаче не е оценила риска от значителни отклонения от референтния сценарий на ЕС (точки 47—50).

73

Комисията използва данните от основните източници на емисии, за да оцени напредъка към постигането на целите за намаляване на емисиите. Определената на равнището на ЕС цел за 2020 г. не включва емисиите и поглъщанията от ЗПЗГС, както и емисиите от международното корабоплаване (но включва тези от международното въздухоплаване). Обхватът на целта на ЕС за 2030 г. е разширен до сектора на ЗПЗГС, но не и до международното корабоплаване. Международната морска организация се е ангажирала да намали емисиите наполовина до 2050 г. За този сектор обаче няма междинни цели на ЕС или мерки за намаляване на емисиите. Корабите, акостиращи в пристанища в Европейското икономическо пространство, представляват 27 % от емисиите от международното корабоплаване. В проучванията се прогнозира тези емисии да се увеличат значително (точки 51—55).

74

През 2018 г. Комисията представи Съобщение относно постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г., което обхваща всички сектори. Тя е приела дългосрочни секторни пътни карти, които обхващат почти 70 % от докладваните емисии. В тези специални пътни карти се определят целите за устойчивото развитие на тези сектори в съответствие с ангажиментите на ЕС по отношение на климата до 2050 г. и се задава посоката за краткосрочните секторни политики и мерки. Комисията обаче не е предложила специални пътни карти за определени ключови сектори като селското стопанство и ЗПЗГС (точки 56—58).

75

Комисията не е докладвала оценки за въздействието върху емисиите на някои политики и мерки за смекчаване на изменението на климата. Вследствие на това докладите до РКООНИК не дават пълна представа за приноса на ЕС и на националните политики и мерки за смекчаване на изменението на климата за планираните намаления на емисиите за 2020 г., 2030 г. и 2050 г. (точки 59—65).

Препоръка 2 – Подобряване на рамката за бъдещото намаляване на емисиите

Комисията следва да подобри рамката за бъдещото намаляване на емисиите като:

1. оцени възможността за въвеждане на междинни мерки и етапни цели на равнището на ЕС за международното корабоплаване в съответствие с глобалния ангажимент за постигане на намаление на емисиите с поне 50 % в този сектор до 2050 г.;
2. следи за това, че стратегическите планове за селското стопанство и сектора на ЗПЗГС допринасят за постигането на целевите нива за намаляване на емисиите за 2050 г., проверява дали държавите членки са определили подходящи политики и мерки за посочените сектори в съответствие с техните дългосрочни стратегии.
3. оценява и докладва на РКООНИК въздействието върху емисиите на ключовите политики и мерки на ЕС, като например схемата за търговия с емисии, регламентите относно емисиите на CO₂ от автомобилния транспорт и другите сектори, обхванати от Решението за разпределяне на усилията.

Срок за изпълнение — 2023 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I с ръководител Nikolaos MILIONIS — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на 25 септември 2019 г.

Приложение – Информация за парниковите газове

Акроними и съкращения

HCFC: Флуорохлоровъглеводороди

HFC: Флуоровъглеводороди

HFE: Флуорсъдържащи етери и алкохоли

ГД „Действия по климата“: Генерална дирекция „Действия по климата“ на Европейската комисия

ЕАОС: Европейска агенция за околна среда

ЗПЗГС: Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство

П/М: Политики и мерки

РКООНИК: Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климат

СИЦ: Съвместен изследователски център на Европейската комисия

СТЕ: Схема за търговия с емисии

Халони: Съединения на въглерод с бром и други халогени

CFC: Флуорохлоровъглероди

CH₄: Метан

CO₂: Въглероден диоксид

IPCC: Междуправителствен комитет по изменение на климата

N₂O: Двуазотен оксид

NF₃: Азотен трифлуорид

PFC: Перфлуоровъглероди

SF₆: Серен хексафлуорид

Речник на термините

Анализ на чувствителността: Анализ на въздействието на използваните параметри и допускания върху резултата от прогнозата.

Въглероден поглътител: всеки процес, дейност или механизъм, при който от атмосферата се отстранява парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ. По-специално горите, почвите и океаните поглъщат и съхраняват CO₂ от атмосферата, т.е. те са въглеродни поглътители.

ЗПЗГС: Сектор за инвентаризация на парниковите газове, който обхваща емисиите и поглъщанията на парникови газове, произтичащи от прякото, предизвикано от човека земеползване, промени в земеползването и горското стопанство.

Инвентаризации на емисиите на парникови газове: Инвентаризациите на емисиите на парникови газове са регистрирани оценки на емисиите на парникови газове в миналото, придружени от описателна информация за тяхното съставяне и осигуряване на качеството.

Национално съобщение и двугодишен доклад: Доклад до секретариата на РКООНИК, в който се предоставя подробна информация за инвентаризациите, прогнозите, политиките и мерките.

Осигуряване и контрол на качеството в ЕС (преглед от страна на Комисията): планова система от процедури за преглед, чрез които да се гарантира, че докладваните данни отговарят на определени критерии за качество и представляват възможно най-добрите оценки. Процедурите за контрол на качеството са вътрешни (от страна на Комисията за обобщената инвентаризация за ЕС), а прегледът за осигуряване на качеството се извършва от външен проверител (от страна на Комисията за инвентаризациите на държавите членки).

Парникови газове: Парниковите газове са както естествени, така и антропогенни емисии на газове и на други газообразни компоненти на атмосферата, които абсорбират и повторно излъчват инфрачервена радиация.

Политики и мерки за смекчаване на изменението на климата: Политиките и мерките са въведени действия за намаляване на емисиите и следователно за смекчаване на изменението на климата.

Предварителна и последваща оценка на въздействието на политиките и мерките върху климата: ЕС следва да оценява въздействието на своите политики и мерки, включително въздействието върху климата (последици), преди да ги приеме (предварително) и след тяхното прилагане (последващо).

Прогнози за емисиите на парникови газове: Прогнозите представляват оценки на бъдещите емисии на парникови газове, придружени от описателна информация за тяхното съставяне и осигуряване на качеството.

Схема за търговия с емисии: международна система за търговия с емисии, въведена в рамките на Европейския съюз. Тя има за цел намаляване на емисиите чрез определяне на максимални стойности за общото количество на някои парникови газове, които могат да бъдат отделени от обхванатите от схемата инсталации. Тези максимални стойности се намаляват във времето, така че общото количество емисии да намалее.

Цели на ЕС за намаляване на емисиите: Цели за намаляване на емисиите с определена степен и до определена дата (например с 20 % до 2020 г.).

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата (ЕСП) представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав I „Устойчиво използване на природните ресурси“, с ръководител Nikolaos Milionis – член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Nikolaos Milionis със съдействието на Kristian Sniter — ръководител на неговия кабинет, и Matteo Tartaggia — аташе в кабинета; Robert Markus — главен ръководител; Oana Dumitrescu — ръководител на задача; Lucia Roşca, Liia Laanes, Natalia Krzempek и Bertrand Tanguy — одитори. Richard Moore и Michael Pyper предоставиха езикова подкрепа.

От ляво надясно: Kristian Sniter, Oana Dumitrescu, Michael Pyper, Nikolaos Milionis, Matteo Tartaggia, Lucia Roşca, Natalia Krzempek.

Бележки

¹ Доклад на Евростат, „ЕС в света“, 2018 г.

² Доклад за инвентаризацията на ЕС от 2019 г.

³ Заключения на Европейския съвет от 8—9 март 2007 г., от 4 февруари 2011 г. и от 23—24 октомври 2014 г.

⁴ Тази цифра включва международното въздухоплаване, за да се гарантира съпоставимост на данните, отчетени като част от целите на ЕС.

⁵ Например инвентаризациите за 2017 г. бяха публикувани през май 2019 г.

⁶ Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (OB L 165, 18.6.2013 г., стр. 13).

⁷ Регламент за изпълнение (ЕС) № 749/2014 на Комисията относно структурата, формата, процедурите за предоставяне и прегледа на информация, докладвана от държавите членки съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Делегиран регламент (ЕС) № 666/2014 на Комисията от 12 март 2014 г. за установяване на съществени изисквания за система на Съюза за инвентаризация и за отчитане на промените в потенциалите за глобално затопляне и международно възприетите указания за инвентаризация в съответствие с Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

⁸ Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

⁹ В предходни одити на ЕСП са обхванати елементи от схемата за търговия с емисии; вж. Специален доклад № 06/2015 „Цялост и прилагане на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС)“ и Специален доклад № 24/2018 „Демонстриране в търговски мащаб на улавянето и съхранението на въглероден диоксид, както и на иновативните технологии за възобновяема енергия – планираният напредък не е постигнат през последното десетилетие“.

¹⁰ Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136).

¹¹ Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (OВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80).

¹² Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (OВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55).

¹³ Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (OВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

¹⁴ Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 26).

¹⁵ Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).

¹⁶ В съответствие с член 24 от Регламент (ЕО) № 525/2013 (Регламент относно механизма за мониторинг) и член 42 от Регламент (ЕС) № 2018/1999 (Регламент относно управлението).

¹⁷ Вж. също Специален доклад № 16/2019 на ЕСП „Европейски икономически сметки за околната среда — ползата за създателите на политики може да се подобри“.

¹⁸ Секретариатът на РКООНИК, Световната метеорологична организация (WMO) и Интегрираната система за наблюдение на въглерода (ICOS), общоевропейски проект, финансиран от Седмата рамкова програма за научни изследвания.

¹⁹ Фини прахови частици, които могат да имат охлаждащ и затоплящ ефект върху атмосферата.

²⁰ Като например аерозолите и образуването на облаци, които имат индиректен затоплящ ефект върху атмосферата.

²¹ Доклад COM/2018/716 на Комисията до Европейския парламент и Съвета „ЕС и Парижкото споразумение за климата: Отчитане на напредъка на конференцията на страните по РКООНИК в Катовице“.

²² Екологичен доклад за европейското въздухоплаване от 2019 г. https://www.easa.europa.eu/eaer/.

²³ Технически доклад № 20/2013 на ЕАОС: „Емисии на CO₂ в ЕС: различни перспективи за отчитане“ („European Union CO₂ emissions: different accounting perspectives“).

²⁴ Вж. също каре 3 от Специален доклад № 16/2019 на ЕСП „Европейски икономически сметки за околната среда — ползата за създателите на политики може да се подобри“.

²⁵ Вж. Доклад за инвентаризацията на ЕС от 2019 г.

²⁶ Регламент за изпълнение (ЕС) № 749/2014 на Комисията относно структурата, формата, процедурите за предоставяне и прегледа на информация, докладвана от държавите членки съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 525/2013 (OВ L 203, 11.7.2014 г., стр. 23).

²⁷ Проверителите сравняват данните на държавите членки с данните за дейността (наличие, обем и продукция), свързани с различните източници на емисии. Тези данни се вземат от европейската и международната статистика, от организации на световната промишленост, от Евроконтрол и от проекти на ЕС, насочени към събиране и моделиране на такива данни за дейността.

²⁸ България (2018 г.), Естония (2018 г.), Кипър (2018 г.), Малта (2017 г. и 2018 г.).

²⁹ При определянето на тези допускания Комисията се консултира с всички държави членки.

³⁰ Последният референтен сценарий на ЕС е от 2016 г. Предишният се отнасяше до 2013 г.

³¹ Обзорен доклад „Действия на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“, 2017 г.

³² Според доклада относно семинара за прогнозите за емисиите на страните, включени в Приложение I към Конвенцията (FCCC/SBSTA/2004/INF.15 от 20 октомври 2004 г.), такъв анализ би бил полезен, защото е необходимо да се разбере въздействието на промените в ключови параметри и допускания.

³³ Европейска комисия, ГД „Действия по климата“, Намаляване на емисиите от въздухоплаването.

³⁴ Бяла книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“, COM(2011) 144 окончателен от 28 март 2011 г.

³⁵ Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт (OВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55).

³⁶ Според проучване от 2009 г., възложено от ГД „Околна среда“: „Техническа подкрепа за европейски действия за намаляване на емисиите на парникови газове от международния морски транспорт“, като се използват данни от 2006 г., те представляват 27 % от емисиите от корабоплаването в световен мащаб.

³⁷ Трето проучване на Международната морска организация относно парниковите газове, 2014 г.

³⁸ Регламент (ЕС) 2018/841.

³⁹ Съображение 35 от Регламент (ЕС) 1999/2018 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.

⁴⁰ В съответствие с член 2 от Протокола от Киото и Решение 1/СР.16 на РКООНИК.

⁴¹ „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“. Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, COM(2011) 112 окончателен от 8 март 2011 г.

⁴² „Ренесансът на ЕС: Успешна пътна карта към Европа с ниски въглеродни емисии“ от доклада на Европейската комисия „Глобална Европа 2050 г.“ („EU Renaissance: A successful roadmap to low-carbon Europe“) (2012 г.). https://ec.europa.eu/research/social-sciences/pdf/policy_reviews/global-europe-2050-report_en.pdf.

⁴³ Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка: „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, COM(2018) 773 final от 28 ноември 2018 г.

⁴⁴ Бяла книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“, COM(2011) 144 окончателен от 28 март 2011 г.

⁴⁵ Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“, COM(2011) 885 окончателен от 15 декември 2011 г.

⁴⁶ Ръководство на ЮНЕП за показатели за зелена икономика.

⁴⁷ Технически доклад № 08/2014 на ЕАОС, „Сборник с показатели на ЕАОС“.

⁴⁸ Освен това, в своя Специален доклад №16/2019 „Европейски икономически сметки за околната среда – ползата за създателите на политики може да се подобри“ ЕСП установи, че Комисията не е изразила ясно нуждите от данни за анализ на политиката в областта на околната среда.

⁴⁹ Съображение 4 от Директива (ЕС) 2018/410.

График

Събитие	Дата
Приемане на Меморандума за планиране на одита (МПО) / Начало на одита	4.7.2018 г.
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или до друга одитирана институция)	28.6.2019 г.
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	25.9.2019 г.
Получаване на официалните отговори на Комисията (или на друга одитирана институция) на всички езици	24.10.2019 г.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2019 г.

PDF	ISBN 978-92-847-3836-6	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/500228	QJ-AB-19-016-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-3702-4	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/289550	QJ-AB-19-016-BG-Q

© Европейски съюз, 2019 г.

Възпроизвеждането е разрешено, при условие че се посочи източникът.
За използването или възпроизвеждането на снимки или други материали, за които Европейски съюз не е носител на авторското право, трябва да се иска разрешение направо от носителите на това право.

За контакт с представители на ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.